България е южно разположена държава и има благоприятни климатични условия да се произвежда електроенергия от слънце. Пример е Германия, която има много повече инсталирани мощности, отколкото слънчеви часове.
Решението идва с инсталиране на соларни мощности върху покрива на сградата. А не лъчите да огряват ламаринения покрив на предприятието.
В зимните месеци, в които се намираме, потреблението на енергията е между 40% за бизнеса. Тя може да бъде покрита от слънцето.
А когато денят нарасне максимумът е 80% при енергоемко производство, което е доста добра оферта на свободния пазар.
Какви са европейските практики и как да ползваме слънчевата енергия по време на производство, това ни разкрива в подкаста на БЛИЦ за Бизнес Мартин Лечев, търговски директор на КП Имобилиен.
Предприятията могат да кандидатстват за банково финансиране. Инвестицията в соларни мощности се “затваря“ за четири години.
Съветът е да не се купуват евтини компоненти, а качествено оборудване, което да даде дълъг живот на инсталацията. Както и нисък разход за поддръжка.
“Ако една инсталация работи 25 години, тя ще се изплати за 4 , останалите 21 ще се ползва безплатен ток и няма да мислите за сметки.
Това дава възможност да сме гъвкави и да ползваме безплатно електроенергия” – консултира ни представителя на КП Имобилиен Мартин Лечев.
Пазарът за “крайните потребители” не е развит достатъчно у нас.
Но с отварянето на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост. Интересът към ВЕИ сектора ще се покачи, като част от зелената сделка на Европа.
Развитието на този пазар ще бъде в следващите 5 до 10 години у нас. Забавянето се получава от нормативната уредба и подаването на документи, разрешителни за строеж, което отнема до 2 години.
Работи се върху това да се намали административната тежест за крайните потребители.
В Европа заради високите цени на битовата електроенергия хората бяха принудени да преминат на алтернативни източници.
И бяха създадени “енергийни общности” – около населеното място има соларни паркове и вятърни перки. Търси се място, където да се съхранява електроенергията. Така те стават акционери и партньори, като намаляват значително сметките за ток.
За разлика от Холандия, където има над 100 доставчика, България е разделена на три ЕРП-та.
Фокусът е върху бизнеса, който плаща скъп ток. Рител парковете и индустриални зони са най- големият консуматор на мощности и клиент на соларни инсталации. Те следват европейските практики неотлъчно.
Правят копи – пейст на това, което се случило в Холандия и Белгия преди 5 години.
Това са и основните клиенти на КП Имобилиен, които изграждат соларни паркове върху покривите на предприятия.
Основният мотив е, че няма производство, което да не е засегнато от високите цени на електроенергия.
Не трябва да се чака компенсация от държавата при 25% рентабилност от соларните инсталации на покрива. А цените на тока варират всяка година, защото са борсова стока – продължава със съветите Мартин Лечев.
Водещото не трябва да е колко пари ще струва инвестицията, а колко са надеждни доставчиците. Колко стабилни гаранции за качество имат и какъв сервиз извършват.
Затова се спряхме на марката Huawei, пазарен лидер за инвертори. Партньорството с тях датира от 2019 година, когато КП Имобилиен стъпи на соларната сцена. Това превръща компанията в “Златен партньор” на световния бранд у нас.
Сътрудничеството с Аstroenergy за продуктите от Chint групата, където се работи със соларни модули и Chint инвертори, повишава доверието в родната компания, която предлага бизнес решения при електроенергията от ВЕИ.
Полезните връзки правят КП Имобилиен пазарен лидер при соларните компоненти в България. От компанията оценяват пазарния си дял на 50%, което удовлетворява търсенето.
Мартин Лечев споделя, че има колеги, които са отишли в парламента да коват закони. Гордостта е в облекчената процедурата при инсталации за собствено потребление до 1 мегаватчас.
Природозащитници и техните НПО- та насаждат на крайните потребители, че се строи върху обработваема земя, което не кореспондира с истината, завърши той в интервюто си за подкаста на БЛИЦ.
